БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ШЕВИЦА – ЗАЩИТА И ВРИЧАНЕ С КРАСОТА

    Българската шевица, като елемент на народното творчество носи в себе си белега на богатството на националния ни фолклор. Везмото в традиционните български носии и костюми е свидетелство за достойнства и постижения в културно отношение. Изключително многообразна по отношение на елементите, шевицата е израз на богата душевност, художествени и творчески заложби и непрестанен стремеж към красота и изящество.

   Творчески процес на това народно изкуство е проява на националния ни дух и стремеж към духовно извисяване. Шевицата свидетелства за положението на българката в обществото, нейните нрави и мироглед.

      Символиката на българската шевица е изразена чрез цветовете и фигурите използвани за създаването и. Чрез тях е вплетен в единство символизма на защита на семейното огнище и вричането за благополучие на семейството и рода.

       Основни използвани цветове са червения и зеления, обикновено на бял фон.

      Червеният цвят, който е символ на майчината кръв и продължението на рода играе роля на защитен  талисман от уроките и завистта, предпазва от  “лоши очи“. Редица поверия и обичаи са свързани с него: първото великденско яйце се боядисва в червено; булката се е венчавала покрита с червено було; червен конец се връзва на новороденото, такъв е и един  от  цветовете на мартениците.

     Зеленият цвят се възприема като израз на възраждащия се живот и е свързан с Дървото на живота, даряващо вечен живот и изцеление. Тясната връзка между човек и природа се олицетворява от този цвят.

      Белият цвят символизира чистотата, нетленността и божествената светлина. Традиционно булката се е венчавала, стъпила върху бяла вълна, предяла е бяла вълна за сватбения обред, в бели менци се е наливала “мълчаната вода“ за обредните хлябове за сватбата.

    Златото също има своето проявление във везмото. То е символ на Огъня и светлината, на Слънцето и от там на благоденствието на хората. Не случайно в златна река е потопена девойката от народната приказката.

 

      Фигурите макар и доста разнообразни се заключават основно върху няколко геометрични форми. Водеща е тази на ромба. Ромбът в женската носия се извезва върху престилката като символ на плодородие. Носена от младите невести тя означава, че те вече могат да участват във възпроизвеждането на рода. Ромбоидни елементи са извезани и върху пазвата, ръкавите и полите, онези части от женското тяло имащи сексуална символика.

    При мъжката носия отново откриваме ромбоидни елементи избродирани върху горната част на ризата. Те акцентират върху пожеланието за плодовитост.

      Още докато тъче и шие своя чеиз, бъдещата булка влага в него своите вричания към членовете на своето семейство и това на бъдещия си съпруг. В даровете си тя вплита фигурите на Маказ, Канатица и Бабица.

       Маказа е съставен от два триъгълника и символизира годеж, сродяване. В този символ триъгълниците се докосват с върховете си, но сливането им се осъществява в Големия маказ. Той изразява сватба, осъщественото свещено единство на съпрузите като бъдещи родители. Добавени към Големия маказ от двете му страни малки триъгълници го превръщат в  Канатица – символ на осъщественото потомство, т. е. реализирана е основната цел  на създаденото семейство – родени са  деца. Разрастването на този символ посредством добавяне на по още един малък триъгълник отстрани го превръща в Голяма канатица – олицетворява рода, т.е. първото поколение вече има своите наследници. Когато триъгълниците от двете страни са вече по три това вече е Народ – Великата канатица.

     Бабицата пък е символ на сродените родове и семейства. Основен, централен елемент е ромбът – женското начало, но изграден от два долепени с основите си триъгълника  изразяващ сродство. Тук добавените триъгълници са вече насочени навън подсказвайки напускане на родовото коляно и присъединяване към друго такова.

(схема: Петя Велева, Лина Йорданова, Габриела Кирякова, Надежда Ангелова, статия: Тайният език на българските шевици”)

     Носията е била белег на социалния статус на човека който я носи. На нея са избродирани определените елементи символизиращи социалното му положение.

    Фолклорното изкуство е не просто народно творчество, а предаване на родовата памет и древното познание наследено чрез културните традиции. Шевицата е едно от най-ярките достижения на това изкуство.

     В днешно време това изкуство не е нито забравено, нито пренебрегнато и не е само част от костюмите на танцьорите или певците от фолклорните ансамбли. Напротив, това изкуство е проникнало в градския бит чрез каретата постилани по мебелите още в миналия век, везаните покривки и кърпи, които постепенно придобиват гражданственост. Откриваме го по кутии за бижута или други дребни предмети от градския бит. Везаните мотиви намираме в кухненските престилки и кърпи, прибори като салфетници и оливиерници. Днес дори те са елемент от облеклото на съвременния градски  човек, макар и по семпли и основно върху ризи и блузи.

     Преминал през вековете е един стилизиран образ на костенурката – Плетеницата, която често виждаме като орнаментика по костюми и дрехи  или върху накити. Този символ на безкрайността още древните българи са носили като защитен талисман против беди и нещастия.

    С течение на времето шевицата е загубила смисъла на сакрален елемент. Макар и до голяма степен стилизирана и видоизменена в безкрайното си многообразие тя представлява уникално наследство на тайния език влаган в орнаментите, спомен за богатото светоусещане на българката и невероятното и чувство за ритъм, хармония и красота.

————————-

Публикуваните материалите са плод на проучване на Вероника Иванова, представяща Ирен Ямами, която живее в Япония от 1988 г., където любовта й към видовете бродерии от цял свят я вдъхновява да създаде школа по бродерия, където преподава до сега. Написала е книгите  “Аpхaични cимвoли в бpoдepиятa” за символиката в бродерията на шевицата и “България в шевици” съдържаща 140 шевици от цялата страна, извезани и върху картата на България

Изображенията не са използвани с комерсиална цел, а единствено като илюстративен материал. Всички те са свободно съществуващи в мрежата на принципа на споделяне или по правилото на цитирания източник.