Репортажите на Моника от Танзания: Ериеза

Репортажите на Моника от Танзания: Ериеза

автор: Моника Угренова

   =================

Днес ще ви запозная с Ериеза.
Той е специален, най-специалният ❤️

Когато се запознахме, продаваше печена царевица на пазара, след това се присъедини в драма-клуба ни 🎭.
Ериеза беше човека, който водеше загрявките, докато аз закъснявах за час, 🕓 защото бях на пътуване свързано с организацията на фестивала (тези пътувания бяха доста често, респективно и закъсненията ми.)

Ериеза организираше всички, когато е нужно, понякога разрешаваше чужди спорове, а друг път сам водеше някои от тях. 🙊
Той е едно от момчетата, което има силно развит усет. Цял месец правихме етюди, всеки ден им давах различни задачи, а това момче ме изумяваше всеки следващ път.

Един ден се хванах, че искам да гледам единствено Ериеза и Джошуа (за него ще разкажа следващият път).

Ериеза беше момчето, което дойде на репетиция, когато баба му почина, веднага след като я погребаха, (в Танзания церемонията преди погребението продължава 3 дни). Аз го прегърнах, казах му, че съжалявам и ако иска, може да се прибира сега 🏠, защото има нужда от почивка. Той също ме прегърна и каза, хайде да работим! 🤷

Иска да бъде актьор, иска и да яде ябълки всеки ден 🍎🍏 За първото, мога да кажа, че бих плакала, понеже това е потенциал и дисциплина, които всеки преподавател би искал, хлапето му да има. Бих плакала, защото…преподавателя липсва.

Един ден помолих всички деца, да напишат МАТЕРИАЛНИТЕ си желания на листче. Ериеза беше написал, че иска да изкачи Килиманджаро…и да стане добър актьор, а аз да се гордея с него.

Във видеото може да видите тихо и неочаквано щастие. Смирено щастие. Щастие от неочакван подарък. Това е един голям камък, който взех от най-високият връх на Кили, до който стигнах. 🏔️
Взех го и го пратих на Ериеза.

Той се чувства обичан и специален.
И си има нещо, което ще му напомня за мечтата му. Всяка сутрин преди училище, става в 5 часа и в 5:30 вече тича около Чамино, след това се прибира, облича униформата и отива на училище. Казва, че иска да е силен, за Килиманджаро.

Много е слабичък, но умът му не е.

А аз никога няма да забравя вкуса на последната царевица, която ядох, онази, която момчето ми подари.

Днес ще ви запозная с Ериеза.Той е специален, най-специалният ❤️Когато се запознахме, продаваше печена царевица на пазара, след това се присъедини в драма-клуба ни 🎭.Ериеза беше човека, който водеше загрявките, докато аз закъснявах за час, 🕓 защото бях на пътуване свързано с организацията на фестивала (тези пътувания бяха доста често, респективно и закъсненията ми.)Ериеза организираше всички, когато е нужно, понякога разрешаваше чужди спорове, а друг път сам водеше някои от тях. 🙊Той е едно от момчетата, което има силно развит усет. Цял месец правихме етюди, всеки ден им давах различни задачи, а това момче ме изумяваше всеки следващ път.Един ден се хванах, че искам да гледам единствено Ериеза и Джошуа (за него ще разкажа следващият път).Ериеза беше момчето, което дойде на репетиция, когато баба му почина, веднага след като я погребаха, (в Танзания церемонията преди погребението продължава 3 дни). Аз го прегърнах, казах му, че съжалявам и ако иска, може да се прибира сега 🏠, защото има нужда от почивка. Той също ме прегърна и каза, хайде да работим! 🤷Иска да бъде актьор, иска и да яде ябълки всеки ден 🍎🍏 За първото, мога да кажа, че бих плакала, понеже това е потенциал и дисциплина, които всеки преподавател би искал, хлапето му да има. Бих плакала, защото…преподавателя липсва. Един ден помолих всички деца, да напишат МАТЕРИАЛНИТЕ си желания на листче. Ериеза беше написал, че иска да изкачи Килиманджаро…и да стане добър актьор, а аз да се гордея с него.Във видеото може да видите тихо и неочаквано щастие. Смирено щастие. Щастие от неочакван подарък. Това е един голям камък, който взех от най-високият връх на Кили, до който стигнах. 🏔️Взех го и го пратих на Ериеза. Той се чувства обичан и специален.И си има нещо, което ще му напомня за мечтата му. Всяка сутрин преди училище, става в 5 часа и в 5:30 вече тича около Чамино, след това се прибира, облича униформата и отива на училище. Казва, че иска да е силен, за Килиманджаро.Много е слабичък, но умът му не е.А аз никога няма да забравя вкуса на последната царевица, която ядох, онази, която момчето ми подари.

Публикувахте от Моника Угренова в Сряда, 11 септември 2019 г.

===================

 

Моника бе доброволец в Танзания и 4 месеца работи в партньорската ни организация “Chamwino arts center”.

Проектът се реализира с подкепрата на програма “Еразъм+” на ЕС, Ключова дейност 2: Развитие на капацитет в областта на младежта, проект “F.I.R.E – From Idea to Reality & Execution”