Толератна ли съм?
автор: Андела Мадалена
Във връзка с Международният ден на толерантността, исках да допринеса с начина по който мога: да напиша нещо.
В първия миг си помислих да напиша нещо за добрите чувства и подобряване на нашите умения в областта на толерантността.
Но знаете ли, това е нещо, което можете да намерите навсякъде. То е нещо, за което ни говорят от първия ден в детската градина. Затова реших да не отегчавам моята “аудитория” до смърт, като продължавам да повтарям същите неща, които са слушали още от шест годишна възраст.
Реших да напиша тази статия в различна перспектива, а именно моята.
За това, което би трябвало да познавам доста добре – самата себе си.
Въпросът е: сигурна ли съм че се познавам. Така че, задавам си въпроса: Аз толерантна ли съм?
Защото не съм сигурна в това.
Когато започнах да работя в Фондация “Опън Спейс” в рамките на програмата “Реч без омраза”, започнах често да се питам дали съм подходящият човек за тази позиция, да говоря за това колко по-добър би бил света ако само ние хората бихме започнали да показваме един на друг по-широка и открита толерантност и да разпространяваме любовта.
Но, наистина аз ли съм правилният човек, който да говори за това?
Защото с новата ми работа в София, с новия живот, възниква и нов въпрос за мен.
Аз съм тук, говорейки нов език, живеейки с нови хора, идващи от много различна среда и предишен живот, работещи в съвсем нова ситуация. Толерантността е не само полезна, но и задължителна.
Все пак не всяко блестящо нещо е направено от злато.
Има проблеми почти всеки миг.
В живота ми в Италия, реакцията ми към проблемни ситуации, неприятни моменти и недоразумения, беше само борба.
Винаги съм била боец. През целия си живот използвах изключителните си умения с думи, за да печеля словесни битки и дори да “притискам” хората към моята страна, защото това беше по-естественият отговор, който съм успявала да дам на стресови или тежки моменти.
Тук се опитвам много усилено да спра един миг преди експлозията и да се запитам: аз толерантна ли съм? Бях ли толерантна?
Понякога се гледам в огледалото на ума си и не намирам нищо хубаво което да си кажа. Защото никога не съм била толерантна към себе си.
И така, сега питам: намирате ли в себе си силата, от която се нуждаете, за да бъдете толерантни? Наистина ли се опитвате да бъдете със себе си, на първо място?
Защото, знаете ли, това не е естествен навик. Това е нещо, което трябва да бъдем обучени да направим. Никой не ме е обучавал, опитвам се да се науча сама.
Казаха ми да бъда умна, не търпелива. Казаха ми, че трябва да бъда директна, не смирена. Казаха ми да бъда силна. И да, те ми казаха мантрата от 17-и век. “Не съм съгласен с теб, но ще се боря за правата ти да говориш свободно”.
Все пак научих това по същия начин, по който хората обикновено цитират Библията или Макиавели, не е нещо, което някога съм приемала като естествен път в живота.
Опитвам се бавно.
Това е нов урок извън зоната ми на комфорт и понякога е труден и болезнен,
Но усещам нещо бавно променящо се в мен и това ми дава надежда.
Защото сега, когато погледна лицето си, в онова пропукано огледало, което държа в съзнанието си, успявам да се усмихна на себе си.
Толерантна ли съм? Не още, не: аз се уча.
Вие толерантни ли сте?
—————————————————–
“Блогът на Аджи” е рубрика, която се води от Анжела Мадалена (Италия)
и е част от проектът “Свобода на Словото (на Омразата)”.
Финансира се по програма “Еразъм+” на Европейската комисия,
КД 1: Европейска Доброволческа служаб и Тренинг курс за младежки работници.
Национална аганция за България – Център за развитие на човешките ресурси
