ИЗКУСТВОТО Е ВРЪЗКАТА МЕЖДУ НАС или какво се случва в кв.Надежда?
автор: Анджела Мадалена
Какво беше най-силното ви, непозволено желание като дете? Ако не броим невъзможната ми мечта да изям всичкия шоколад на света, моето беше да рисувам по стени. Естествено, няма майка, която би позволила на детето си да направи това… освен ако не живееш в квартал Надежда, в София.
И ето, че в сегашния прекрасен момент, нашата организация Open Space foundation и доброволците ни Ieva Kirma and Florentyna Macioszczyk, работят заедно с прекрасните български художици Вени и Иванка да преобразят един от градските трафопостове в Надежда. Децата от квартала (ах, как им завиждам!) имат прекрасната възможност да им помогнат и да изпълнят своите такива желания.
Project “Freedom of (Hate) Speech” – painting public wall with local people
ПРОЕКТЪТ
В началото, идеята да работят по стената на трафопоста беше леко плашеща за доброволците ни – все пак не всеки ден човек има възможността да покрие публично пространство с всевъзможни цветове без да нарушава закона. Едно гласче в ума ни все ни напомня за лицата на родителите ни първия път, когато изпробвахме новия си пастел на стената на кухнята, и ни казват да не пробваме подобно нещо отново. През повечето време, ако искаш да внесеш цвят в света, трябва да се криеш в тъмните часове на нощта и още по-тъмните кътче на града, надявайки се да не привлечеш вниманието на полицията.
Този път обаче, всичко бе позволено! При това на открито… и може би точно това бе най-страшното – доброволците се притесняваха за хората. Искаха жителите на квартала да харесат работата им.
Прекараха доста време да мислят за перфектното нещо, което да украси трафопоста и създадоха множество различни проекти. Единствената насока, която имаха в работата си беше да намерят начин да предадат посланието на нашия проект FREEDOM OF (HATE) SPEECH”, и като използват изкуството си, да покрият огромното количество свастики и обидни думи намиращи се на „тяхната“ стена.
В крайна сметка се реши стената да се раздели на три и да се изрисуват три различни, но смислово свързани „истории“ за толерантност и разбиране. Целта бе не само да „скрият“ изразите на омраза, но и да покажат, че добри неща могат да се появят дори от лошите.Че реакцията към омразата може всъщност да бъде цветущо изразяване на таланти и вярвания. Показвайки двете страни на монетата (омраза на едната, толерантност на другата), тяхното изкуство учи без да използва думи.
ЦВЕТОВЕТЕ И ХОРАТА
И тук се случи истинската магия. Това не е първия път, в който виждам подобно нещо в София – хората изглежда наистина се радват, когато видят, че някой прави нещо ново. В този специфичен случай, те бяха даже повече от щастливи – бяха заинтересовани от процеса. Спираха по пътя си към вкъщи или пък идваха от близките паркове, за да разпитат доброволците ни за случващото се. И както вероятно се досещате, децата бяха най-щастливи – все пак има нещо в ярките цветове, което е способно да привлече цялото им внимание така, както нищо друго не може.
Това е причината изкуството да е толкова могъщо. Нищо друго не привлича очите ни по подобен начин, карайки ни да се замислим за важните неща и уроци в живота. И да, имаме думи, като „обединение“, „толерантност“ и даже „любов“, но изкуството е това, което може да ги подкрепи и да им придаде още по-голяма сила, което може да достигне до още повече хора. Цветовете могат да се докоснат до ума ни по един изключително дълбок и чувствен начин, да провокират у нас любов, и гняв, и страх, и още хиляди емоции.
Никога не съм била сред тези, които вярват, че произведение на изкуството може да промени света… но наистина вярвам, че множество малки и цветни рисунки могат да променят обстановката ни. А обстановката край нас е първото лице на обществото, което виждаме, първият ни урок за света, в който живеем. Това да я направим по-добра трябва да е първата ни цел в живота.
НА КЪДЕ СЕГА?
Вярно е, че не живеем в най-добрия възможен свят, но това пък значи, че имаме възможността да го подобряваме всеки ден, като правим нещо, което е не само полезно, но и привлекателно. Промяната е продължителен процес, и трябва да вложим всичките си усилия, дори и да изглежда трудна, невъзможна за постигане в един живот. Изкуството никога няма да спечели война, или да получи власт. Изкуството е просто изкуство: непрекъснат процес. Точно какъвто е и живота.
“Блогът на Аджи” е рубрика, която се води от Анжела Мадалена (Италия)
и е част от проектът “Свобода на Словото (на Омразата)”.
Финансира се по програма “Еразъм+” на Европейската комисия,
КД 1: Европейска Доброволческа служаб и Тренинг курс за младежки работници.
Национална аганция за България – Център за развитие на човешките ресурси
Благодарим на местните хора, че участваха и приеха предизвикателството ни да работим заедно.