Финална среща за оценка на проекта ни събра отново с партньорите по проекта.
След почти 2 години работа дойде време да обобщим какво направихме и какво не успяхме в рамките на проекта ни F.I.R.E.
Това е третия ни проект в партньорство с организации от Танзания и Уганда. Сега се присъединиха два нови партньора от Южна Африка и Индия, и двата работещи за първи път по програма Еразъм+.
Какво се случи през тези почти 2 години? Проведохме 3 тренинг курса. Програмата, която подготвихме бе по заявка на колегите от Африка и Индия и търсеше да развие оперативния и управленския капацитет на хора, ангажирани в неправителствени и самоуправляващи се организации. Връщайки се назад към началото колегите споделиха, че изключително полезна за тях е била работата им след всеки един тренинг – да практикуват наученото в своите организации и средата им. Планираните дейности за споделяне на опит, които бяха част от обучителната програма (да правиш краткосрочно и дългосрочно планиране на работата си след обучение) е повлияла да се изградят модели и поведение, което ако бе останало само на ниов тренинг, не би имало същия ефект.
Тренингите от друга страна ни послужиха да съберем цялата натрупана експертиза и включвайки примери от реалността и работата на всеки един от партньорите, да направим обучителните модули удобни за он-лайн и дистанционно обучение. Работата ни отне почти 10 месеца (да дигитализираме съдържанието) и разви нови умения у самите тренири и експерти. Проучихме фирми в Европа и Азия, които програмират апликации за мобилни телефони и избрахме една българска фирма, която направи конструкцията на апликацията, която вече може да бъде изтеглена от Google Play и Apple Store.
В момента във всяка от партньорските страни се провеждат дейности по представяне на апликацията и запознаване на заинтересовани страни с възможностите, които им предоставяме с това обучение.
Няма как да пропуснем работата и на нашите доброволци. Изпратихме две доброволки в Уганда, две в Танзания и по двама човека в България. Освен интегриране към местната култура (която е коренно различна и предизвикателна за младежите), всеки от доброволците даде максимума от себе си, за да помогне на посрещащата организация. В обсъждането се коментира: колко ве важно човекът, който ще замине на мисия да е с подходящ профил, да има правилната мотивация, но и наистина да се опита да се впише в новата среда. Колегите от Танзания поставиха отново въпроса за важността за някаква подкрепа за доброволците след прибирането им у дома. Желанието да задържиш тези младежи около себе си, които са практикували и развили нови умения, усвоили са ноу-хау от други организации и страни, е не само полезно, но и важно да се случи. Специално колегите от Танзания имат приемственост и след три проекта заедно намираме бившите доброволци ангажирани при тях на постоянна или временна заетост. Организацията им се разраства сериозно, работата им доста се увеличава. И големия въпрос, който остава пред всяка НПО е устойчивостта и задържане на хората, в които сме инвестирали. Тема, която вероятно ще ни занимава в следващите години.
Не е същото като среща на живо, но емоции не липсваха и в ZOOM пространството. Разбира се имаше и технически сривове, и проблеми с интернета, но въпреки това успяхме да си кажем много неща. Разговаряхме за случилото се през двете години работа, за COVID и как повлия на работата и бюджетите ни. Похвалихме се с успехите, малки и по-големи, във всяка от страните ни. Споделихме за трудностите с прибирането на доброволците и как ги ангажираме след това (и какво ни оства това разбира се).
След 3 проекта заедно – да, ще продължим да си помагаме и да се подкрепяме. Ще продължим да търсим възможности работата ни заедно да продължи. Благодарни сме на програма Еразъм+ за възможността да се опознаем и да работим заедно.
