Да следваш мечтата, или на какво те учи ESC?

Да следваш мечтата, или на какво те учи ESC?

ESC е пътуване. И то, не само от една точка на картата към друга. Това е пътуване вътре в теб, което те учи и те променя по безброй начини!

Да живееш в друга страна и да бъдеш част от интересен за теб проект звучи примамващо, а благодарение на European Solidarity Corps да го осъществиш е по-възможно от всякога. Нови хора, нова страна, нови преживявания. Нов свят. Несъмнено е така. Но всеки, който прави избора да приеме това предизвикателство, трябва да има предвид, че покрай цялата еуфория, има немалко неща, с които трябва да се справяш – бързо и сам.

Преди всичко, внимавай с багажа! Мисли за важните неща и минимизирай тези от втора необходимост. Също така, не прави никакъв компромис с куфара си и го опаковай преди полет (аз не го направих и го получих счупен на летището, което пък ми костваше рани по ръцете за следващия един месец). Като цяло, по време на проекта е добре да се усъвършенстваш и в събирането на най-лекото и необходимото за следващите дни в една раница, която да не слиза от гърба ти, защото е възможно да ти се случва често.

Умората ще е нещо, с което трябва да свикнеш, както и да намериш своя начина да се справяш с нея (в началото още около обяд се чувствах изморена като след край на 8-часов работен ден). Работата е такава, че никой не те чака да се адаптираш и наспиш няколко дни. Огромната разлика с досегашните ти пътувания зад граница, е че в този случай не отиваш на екскурзия и не организираш ти престоя си, а започваш да живееш и работиш на тотално различно място. Така че колкото по-бързо го приемеш като дом, толкова по-бързо ще се почувстваш добре. Разбира се, неспирните емоции, първоначалният стрес и носталгията ти пречат доста, но не забравяй мотивацията си да направиш този избор.

Културният шок няма да е малък, освен ако не избереш изключително близка по история, манталитет и икономическо положение страна. А и дори да бъде такава, хората с които ще общуваш и ще заживееш, най-вероятно ще бъдат представители от цял свят. И тук идва един от най-важните уроци – да се научиш да съжителстваш с непознати и толкова различни от теб хора. Да правиш компромиси и в същото време да не позволяваш да се прекрачват граници. Да забравиш предразсъдъците си и да виждаш ценното във всеки нов човек, с когото се запознаваш. Да допуснеш в живота си хора, с които започваш да общуваш толкова интензивно, че създаваш едни от най-силните си и смислени приятелства. Такива приятелства, изградени със смях, сълзи, прегръдки, подкрепа и обич, които по-късно някакви си хиляди километри разстояние никога няма да разрушат.

Животът зад граница те учи да живееш смело. Налага се да впрегнеш целия си потенциал във всички аспекти на съществуването си и всички знания, които си придобил по пътя дотук. От елементарна математика през поносими кулинарни умения, бърза ориентация и добра памет до висша изобретателност – всичко това ще ти потрябва, за да оцелееш без допълнителни сътресения.

Бъди готов за промяна на плановете си във всеки момент и най-вече при междуградско пътуване в непозната държава. И това включва: спане на открито или никакво спане за повече от 24 часа; спане при couchsurf-ери, пътуване на стоп (но никога не го прави сам/a!), проверка на абсолютно всички цени на автобусните/влаковите билети по целия им маршрут, независимо от крайната ти цел (давам пример, когато пътувах от Матера до Салерно (около 2:30 ч. път от Матера) билетът беше 11Е, а до крайната дестинация Неапол (4:30 ч. път от Матера) цената беше 4Е => си купих билет до Неапол и слязох в Салерно).

И тъй като 7Е не е никаква сума, може би се питаш защо се налага да се пести толкова много, идваме до въпроса с парите на човека, избрал да бъде доброволец. Те се изчислени така, че да оцелееш с тях (храната ти за месеца, билетите за градския транспорт, битовите ти нужди + няколко бири). Ако искаш да попътуваш в свободните си дни по време на проекта, трябва да се научиш да пестиш. И тъй като най-голямото ти месечно перо е храната, добре е още първите дни след пристигането си да обиколиш магазините и да се информираш за цените, защото те няма да имат нищо общо с българските. Както да прецениш и продуктите, които се предлагат, защото вероятно също доста ще се разминават.

Лекарствата са другото нещо, което може да поизпразни джобовете ти, така че си вземи основните от вкъщи и се грижи за здравето си. Или разчитай да имаш съквартирантка, която да те лекува с турски (или друг вид незнайни) отвари J.

Като тегля чертата, моето ESC преживяване ми подари смелост, по-широк мироглед, повече търпение, нови идеи, безценен опит, по-топли усмивки, по-спокойно сърце, което днес е по-богато и с няколко нови приятелства (или по-точно à мои нови сестри :). Подари ми и още по-силна любов към България, помогна ми да се чувствам спокойна в прегръдките ѝ. А новите ми знания да помагат за по-доброто ѝ бъдеще.

Съветът ми към всички млади хора, които все още не са минали през „училището ESC” е да го направят – там, където ги тегли сърцето. И когато пристигнете, отворете го за всичко ново, което му предстои. Пътувайте, преживявайте, бъдете полезни!