Денят на независимостта през очите на нашите доброволци:
По време на нашето приключение от 3ти до 5ти март ние всички бяхме под възторг, защото щяхме да станем свидетели на Денят на независимостта на България на 3ти март.
Ние започнахме нашето приключение рано сутринта. Всички бяха изморени и след спане в автобуса през целия ден стигнахме гр. Шумен, където Дани ни чакаше. Той ни съпроводи до събитието и там видяхме много хора, които се бяха събрали да гледат. Междувременно, тъй като всички бяхме чужденци, другите хора прииждаха да говорят и да се снимат с нас. Беше доста приятно преживяване, а Дани беше преводачът, който служеше като мост между нас и българите. Най-накрая събитието започна. Ние видяхме възстановка на събитията от руско-турската война, които са довели до възстановяването на българската държава. Като част от типична военна възстановка, имаше много стрелби. Всичко беше на български, но ние разбирахме какво се случва. Българското знаме беше издигнато високо накрая и ние се почувствахме горди. След това си направихме снимки с много войници, които носеха военни униформи, и с дамите носещи традиционни български носии. Всички те бяха много доволни, че се снимахме, и дори ни питаха постоянно откъде сме. Дори и полицаите, които бяха на длъжност, комуникираха с нас. Те говориха с нас на английски, защото бяха разбрали, че не говорим български. Колко мило от тяхна страна!
После карахме обратно до гр. Велики Преслав да се срещнем с нашата домакиня, една местна жена, която ни чакаше с отворени ръце и хубаво домашно приготвено ястие, което ни сервира с много любов. След дълго чакане имахме толкова хубаво ястие и бяхме щастливи да изядем повече, отколкото стомасите ни ни позволяваха. Дани беше там с нас, така че нямахме проблем да комуникираме с тази дама. После си починахме малко преди да станем отново, за да изядем страхотната вечеря. Когато Дани си тръгна, ние се опитахме да си поговорим. Не разбирайки какво си казвахме, ние трябваше да използваме преводачът на Гугъл, за да изразим емоциите си на нашата домакиня.
Този ден отмина и ние си легнахме засмени, освен Джъстийн, която трябваше да си тръгне, за да посрещне в София хора от ромски произход. Яш, Думо и аз останахме, чакайки нов ден, изпълнен с още забавления и приключения. На следващия ден ние се събудихме и изядохме прекрасна закуска, след което Дани дойде, за да ни разведе из града.
Отидохме до стадиона срещу парка и после до музея на гр. Велики Преслав, което беше доста интересно. Аз съм посещавала много музеи преди, но експонатите там бяха изключително впечатляващи. Служителката в музея ни разказа за историята и ни показа структурата, където всичко беше намерено. Тя ни информира за някои места в музея, където беше позволено да се снимаме. След това искахме да видим откъдето се бяха взели всички тези неща и затова най-накрая отидохме до разкопките. От годините само малка част от сградата беше останала, но това, което видяхме, ни накара да осъзнаем, че това място е имало царски статут през онези години. Видяхме царския дворец, църквата, портите и много резидентски части и официални структури. От този момент нататък Дани ни помагаше с превода на неща, които не разбирахме на български, но повечето неща бяха преведи на английски и без това, така че бяха разбираеми. Направихме много снимки там и се почувствахме като царе и царици в това пространство.
След като разгледаме града ние се отправихме у дома, всичките щастливи, че бяхме видели толкова много красиви неща. Мястото беше толкова тихо. Не срещнахме много хора по пътя си, може би само около 5 до 10 души през цялото пътуване, от излизането до прибирането вкъщи. Това да сме заобиколени от природа и планини беше толкова приятно и успокояващо преживяване. Ние преминахме през много ниви по пътя си и срещнахме много кучета и котки.
И когато стигнахме вкъщи, ядохме обяд заедно с нашата домакиня и си починахме за малко. Бяхме отново заедно за вечеря и прекарахме цялото време говорейки помежду си. Беше толкова хубаво, че не разбирахме нищо. И въпреки че не разбирахме повечето от казаното, ние се чувствахме добре и се чувствахме свързани. И след това си легнахме с мисълта, че не искахме да напускаме.
В това кратко двудневно приключение ние ядохме, откривахме, смеехме се и се забавлявахме. Създадохме силна връзка с нашата домакиня, която никога няма да забравим. Ние дори я поканихме на гости при нас в София, от което тя се засмя. Тя каза, че ще е там скоро и че взима със себе си само хубави спомени от тази наша среща. Тя ни нахрани с такава любов, сякаш не бяхме яли от много време, че не можехме да откажем. Мисля, че всички напълняхме с 5 килограма, и ние всички бихме искали да благодарим на Пепа и Дани за организирането на това пътуване и за това, че ни позволиха да преживеем това нещо с тази прекрасна душа в този толкова красив град.
Поздрави,
Пуджа Синг